Отчет на Министерството на иновациите и растежа за периода декември 2021 г. – юли 2022 г. 

От средата на декември 2021 г. новосформираното Министерство на иновациите и растежа (МИР)  води ясна и прозрачна политика, която защитава държавния и обществен интерес и е основана на европейските принципи. През тези месеци Министерството на иновациите и растежа работи за изграждане на конкурентоспособна икономика, която да осигури растеж и развитие на регионите в България, насърчаване и ускоряване на иновациите и инвестициите в цялата страна във всички сектори на икономиката. Съсредоточени бяха усилия за ефективно, ефикасно и ориентирано към резултатите използване на фондовете за конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Една от основните задачи беше развитие на благоприятна среда за привличане на инвестиции, създаване и приложение на иновации, подобряване на международния имидж на България и привличане на висококвалифицирани кадри в подкрепа растежа на българската икономика и справяне със социални и глобални предизвикателства чрез трансфер на знание, нови технологии, дигитализация и увеличаване на достъпа до национално и европейско финансиране.

Важни аспекти на политиките, които Министерството провежда, са стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, позициониране на българските компании на международните пазари, както и подкрепа за иновативни стартиращи компании.

Министерството на иновациите и растежа се концентрира върху подкрепата за българските малки и средни компании, както и за привличане на инвестиции. Насочихме се към насърчаване на високотехнологични и конкурентни производства в страната.

 

По европейските програми

-Създадохме програма за енергийна ефективност, по която 1000 компании кандидатстваха и ще получат грантови  средства за близо 100 млн.лв. по ОПИК 2014-2020, за да намалят сметките си за ток. Оценката по процедурата е завършена, през месец август 2022 г. се очаква да бъдат сключени 920 договора.

Сключено е споразумение  с МВР и ДАНС, за да имаме по-ефективни механизми за намаляване на възможностите за корупция по европрограмите.

– За периода от 01.01.2022 г. – до 28.07.2022 г. са сключени общо 815 бр. административни договора с български предприятия на стойност на БФП в размер на 42 379 785,80 лв.

  • BG16RFOP002-2.089 – Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19

786 бр. договори на обща стойност: 39 300 000,00 лв.

  • BG16RFOP002-2.073 – Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19

16 бр. договори на обща стойност: 135 864,85 лв.

  • По 9 бр. процедури в рамките на подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР)

13 бр. договори на обща стойност: 2 943 938,95 лв.

-Извършените плащания за същия период са на стойност 373 390832,91 лв. по 2 323 договора.

Одобрен от Правителството е  проектът на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за 2021-2027 г. / ПКИП/ . Общият бюджет на програмата е близо 3 млрд.лв. ПКИП е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и цифрова трансформация. Основна целева група на програмата са предприятията с фокус върху малките и средните предприятия

Мерки по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. – 144 млн. лв.

До края на 2022 г. по ПКИП е планирана да стартира процедура за предоставяне на БФП за разработване на иновации в предприятията с индикативен бюджет в размер на 144 млн. лева.

Очакван старт на процедурата – Q4 2022 г.

Процедурата е насочена към предоставяне на подкрепа на МСП за осъществяване на вътрешна за предприятията (in-house) развойна дейност и иновации чрез финансиране за разходите за възнаграждения, оборудване, услуги, консумативи и материали.

-В изпълнение на Приоритетна ос 7 „Действия по линия на сближаване за бежанците в Европа (CARE)“ е верифициран ресурс в размер на 12 577 824 лева, предстои да бъде направено плащане на същата стойност към министерство на туризма. Общата стойност на договорът е 62 889 120,00 лв, подписан през юли 2022 г.

– Регистрирани сигнали за нередност:

– за периода 01.01.2022 г. до момента в УО са регистрирани общо 71 бр. сигнали за нередност;

– 23 броя сигнали за нередност са приключени с регистриране на нередност а 13 бр. са приключени без нередност;

– Регистрирани и приключени нередности:

– през периода са регистрирани общо 37 бр. нередности от тях 5 броя нередности са приключени с пълно възстановяване на средствата по определените финансови корекции;

– През този период са приключени и 23 броя нередности, които са били регистрирани в предходен период.

– Възстановените суми по приключените нередности са в размер на 747 079,87 лева.;

– Внезапни проверки на място

– Извършени са общо 40 броя проверки на място във връзка с администрирането на сигналите за нередност.

 

По Плана за възстановяване и устойчивост

– Стартирахме и първата мярка по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По програмата за „Технологична модернизация“ в българския бизнес ще бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. за безвъзмездна помощ за закупуване на апаратура и софтуер за разработване на нови поточни линии и продукти.

Mерки по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на България, за които отговаря МИР – общо 609.2 млн. лева

До края на 2022 г. по линия на НПВУ са програмирани четири процедури за изпълнение на инвестиции от крайни получатели.

  1. Технологична модернизация (процедура за предоставяне на БФП) – 260 000 000 лева от ПВУ

Процедурата беше обявена за кандидатстване на 22.08.2022 г. с краен срок за подаване на проектни предложения 21.09.2022 г. До края на 2022 г. предстои приключване на оценката на проектните предложения и публикуване на списъка с одобрените за финансиране.

Процедурата е насочена към повишаване на ефективността на производствените процеси, намаляване на производствените разходи и оптимизиране на производствената верига чрез предоставяне на финансова подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, ERP системи, CRM системи и/или MOM/MES системи.

  1. ИКТ решения и киберсигурност за МСП (процедура за предоставяне на БФП) – 30 600 000 лева от ПВУ

Процедурата е планирана да стартира през м. септември 2022 г., като през м. август пакетът документи за кандидатстване ще бъде публикуван за обществено обсъждане. До края на 2022 г. предстои приключване на оценката на проектните предложения и публикуване на списъка с одобрените за финансиране.

Процедурата цели да предостави подкрепа за повишаване нивото на дигитализация на МСП и ускоряване на прехода към цифровизация на икономиката чрез насърчаване внедряването на нови дигитални технологии и решения в предприятията, като уеб-базирани ИКТ услуги за платформи, уебсайтове, мобилни приложения, дигитален маркетинг, придобиване на софтуер и свързан с него хардуер за оптимизиране на управленски, производствени и логистични процеси, информационна и кибер сигурност и др.

  1. Инвестиции за комбиниране на ВИ за електрическа енергия със съоръжения за локално съхранение (процедура за предоставяне на БФП) – 200 000 000 лева от ПВУ

Очакван старт на процедурата – Q4 2022 г.

Процедурата осигурява финансиране за придобиването на активи за производство на енергия от възобновяеми източници (ВИ) за собствено потребление в задължителна комбинация със системи за съхранението й. Добавената стойност за предприятията се състои в намаляване на разходите за електроенергия и постигане на по-висока степен на енергийна независимост.

  1. Финансиране на иновативни предприятия, получили „Печат за качество“ (процедура за предоставяне на БФП) – 118,6 млн. лева

Очакван старт на процедурата – Q4 2022 г.

Процедурата е насочена към иновативни МСП, получили знак за качество „Печат за върхови постижения“ по конкурсите на Европейския съвет по иновациите, като финансирането е за иновационни дейности, вкл. демонстрация на технологията в съответната среда, прототипиране и демонстрация на системно ниво, научноизследователска и развойна дейност, управление на интелектуалната собственост и др.

 

Научни изследвания и иновации

Разработена е Новата за България Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Изпълнението й ще се координира от Министерството на иновациите и растежа. В момента по нея текат обществени консултации, а до края на годината се очаква да бъде приета от Министерския съвет и от Европейската комисия. Бизнесът, индустрията и науката ще развиват съвместна научно-изследователска дейност и ще създават нови технологични решения и модерни продукти. В следващите седем години в подобряването на взаимодействието помежду им, както и в разработване на повече иновации ще бъдат инвестирани над 2 млрд. лв. Програмата е одобрена от тематичната работна група на нейно заседание на 25.07.2022 г.

Мерки по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. – 67.7 млн. лева

В края на 2022 г. – началото на 2023 г. е планирано да стартира подкрепата за изграждане на национална мрежа от Европейски цифрови и иновационни хъбове и засилване на сътрудничеството между различните регионални иновационни структури.

Очакван старт на процедурата – Q4 2022 г. / Q1 2023 г.

В напреднала фаза са преговорите по двете Споразумения за финансиране по дяловите и дълговите финансови инструменти, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, които ще бъдат изпълнявани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

  • Споразумението между Министерство на иновациите и растежа и ЕИФ за изпълнението на три дялови инструмента (за растеж, иновации и решения в сферата на опазване на околната среда и дигитализацията за подобряване начина на живо) на стойност 180 млн. евро е финализирано в работна версия и предстои започването на междуведомствено съгласуване преди внасяне в Министерски съвет и процедура по ратификация.
  • Споразумението между Министерство на финансите и Европейската комисия по изпълнение на дългови инструменти от ЕИФ на стойност 150 млн. евро е подготвено от Министерство на финансите и Министерство на иновациите и растежа и е изпратено към службите на ЕК за съгласуване.

Стартира приемането на проектни предложения в рамките на 13-та конкурсна сесия на Национален иновационен фонд (НИФ). Финансирането е в общ размер на приблизително 5,5 млн. лв. Сесията по приемането на предложения ще бъде отворена до 18.08.2022 г., като от тази сесия ще се кандидатства по електронен път. Новото тази година е, че кандидатстването ще се извършва през Система за управление на националните инвестиции (СУНИ), която е пригодена за подобен тип проекти и това значително ще улесни цялостното кандидатстване. Направени са и редица оптимизации както във формуляра за кандидатстване и за оценка на проектните предложения, така и в самите правила за управление на НИФ. Намаляваме административната тежест за предприятията, за да се съсредоточат върху качеството на проектите.

Изготвя се нов закон, който ще стимулира инвестициите на частния сектор в приложни научни изследвания и иновации. Бъдещият Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), подготвян от Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката, ще въведе финансови и други стимули за бизнеса, който подпомага работата на научните организации. Той ще създаде финансови, координационни и институционални инструменти, които ще подкрепят комерсиализацията на резултатите на приложната наука и ще стимулират предприемаческата култура в университетите. Това е записано в Концепцията за закона, която е публикувана за обществено обсъждане.

 

Българската банка за развитие

Обърнахме посоката в ББР. ББР излезе на нетна печалба от близо 20 млн. лв. /17.6 млн.лв. / за първото 6 месечие, сравнено с 94 млн. лв. загуба за същия период на 2021 г.

Приета беше актуализирана стратегия на „Българската банка за развитие“ (ББР) ЕАД за периода 2021-2023 г. от Министерския съвет. Тя е фокусирана върху четири приоритета в съответствие със Закона за ББР и връщането на банката към мисията й в подкрепа на малкия и средния бизнес. Стратегията на ББР потвърждава приетия лимит на финансиране до 5 млн. лева, както и активния преглед и управление на качеството на портфейла на необслужваните експозиции, вкл. старите големи кредити. Заложена е и цел броят на подкрепените малки и средни фирми да достигне 1000 до края на 2023 г.

В момента към ББР има завишен интерес от страна на микро-, малкия и средния бизнес. Той расте с активното създаване и предлагане на нови кредитни продукти, съобразени с нуждите на бизнеса.

ББР въведе и  още облекчения в програмата си за безлихвени кредити в подкрепа на физически лица. Промените включват възможност за по-дълъг срок за издължаване на заемите и позволяват гратисният период да се ползва на части.

 

През Фонда на фондовете

Обявени са нови 96 млн. лв. по изключително успешната програма „Възстановяване“ за осигуряване на ликвидност и средства за нови инвестиции, трансформация и растеж за българските малки и средни компании. С помощта на тази гаранция ще се достигне до цялостен кредитен портфейл от 250 млн. лв., така българските МСП ще имат значително улеснен достъп до бизнес кредити без обезпечение.

Активизирахме подкрепата за стартъпи

От началото на годината над 200 български стартиращи компании са получили финансиране чрез инструментите на Фонда. България вече има своя първи т.нар. еднорог – високотехнологична стартираща компания, оценена от инвеститорите на повече от 1 млрд. долара.

 

Синя карта

Министерството на иновациите и растежа (МИР) създаде механизъм за бърза обработка и издаване на разрешително за работа – „Синя карта“ за висококвалифицирани специалисти от държави извън Европейски съюз (ЕС). Новата „бърза писта“ ще се прилага за заявяване на групи от минимум 10 служители и е предназначена за компании, които целят релокиране на офиси и техните служители от Русия, Беларус или други страни извън ЕС.

Компании, които имат намерения да доведат висококвалифицирани служители в България, ще бъдат подпомагани съвместно с Министерството на електронното управление, дирекция „Миграция“ на МВР, ДАНС, Агенцията по заетостта и МВнР. Разрешителното за работа позволява на висококвалифицирани специалисти с висше образование от трети страни да работят у нас до 4 години.

  • участие в работна група към МЕУ, подготовка на промени в процеса на обработка на заявленията. Подготвяне на съдържание на страницата на МИР. Приемане на заявления от кандидати за синя карта. До момента приети над десет заявления от фирми за повече от 100 служители. Отговори на постъпващи въпроси и продължаваща комуникация с оставащите администрации.

Инвестиции

След срещи с потенциални инвеститори, намерения за инвестиции за над 400 млн. лв. са обявени от началото на годината. Допълнително, само по Закона за насърчаване на инвестициите са насърчени 11 проекта (7 – клас А, 3 – клас Б и 1 – приоритетен проект) с общ размер на планираните инвестиции 231,08 млн. лв., които ще разкрият над 1500 нови работни места. По последни данни на БНБ чуждестранните инвестиции за първите пет месеца на 2022 г. се увеличават 3 пъти спрямо същия период на миналата година. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите пет месеца на годината са достигнали 871,2 млн. евро, като се увеличават със 557,4 млн. евро спрямо януари – май 2021 г., когато са възлизали на 313,9 млн. евро.

Привлякохме компании като „Интуитив Сърджикал“, международен лидер в производството на техника за роботизирана хирургия и минимално инвазивни грижи, която ще инвестира над 80 млн. лв. в построяването на модерна производствена база в Първомай.

Японската NIDEC, една от най-големите аутомотив компании в Япония, лидер в производството на електрически двигатели, ще направи център за развойна дейност, като се очаква до края на годината да наеме 100 инженери. България се превръща в център в региона за развойна дейност в автомобилната индустрия.

– Вече сме член на инвестиционния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и това дава увереност на чуждите инвеститори у нас. Това е ясен знак за международната инвеститорска общност за стабилната и предвидима среда в България, което се очаква да доведе до засилен интерес от страна на потенциалните инвеститори и нови възможности за инвестиции, които да се осъществят в страната.

 

Експорт

Министерството и Агенцията за малки и средни предприятия организираха за 6 месеца над 30 бизнес форума, на които български компании да намерят чужди партньори за своя износ. Експортът за първите 5 месеца на България е рекорден. Износът на български стоки постави нов рекорд през май, като се увеличи с 60,7%, в сравнение със същия месец на миналата година.

Според предварителните данни за стокообмена на България, представени от Националния статистически институт (НСИ), експортът само за май е за 8,280 млрд. лв. През първите пет месеца на годината от страната са изнесени стоки на стойност 37,067 млрд. лв., което е с 38,8% повече в сравнение със същия период на 2021 г.

 

Активизирахме сътрудничеството между бизнес и образование

Подписан беше Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и лидера в облачните изчисления Amazon Web Services EMEA SARL (AWS).

Меморандумът ще насърчи сътрудничеството между правителството и AWS в областта на иновациите и икономическото развитие чрез обучение на дигиталните умения на бъдещите поколения, насърчаване на облачно базирани бизнеси в България и оказване на подкрепа на правителството в цифровата трансформация и киберсигурността.

Меморандумът за разбирателство има за цел още да активизира развитието на редица програми, насочени към създаването на умения за работа с облачни услуги и да подкрепи изпълнението на националните приоритети за цифровизация и иновации на стартиращите предприятия, публичната администрация и ключови изследователски инициативи.

Amazon ще си сътрудничи с българското правителство и с цел предоставяне на образователните институции на достъп до AWS Educate и AWS Academy, програми, които въвеждат студенти и преподаватели в технологиите за облачни изчисления.

Открихме първия Институт в България за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии  INSAIT, който е създаден съвместно с два от водещите институти в Швейцария. INSAIT привлича световни учени, които да обучават у нас специалистите по изкуствен интелект и да развиват уменията на младите хора в страната.

 

Европейската космическа агенция

Подписахме споразумение с Европейската космическа агенция /ЕКА/ и българските фирми ще могат да участват активно в космическата индустрия на Европа. Микро, малките и средни предприятия и научноизследователските организации в страната ще участват в създаването на нови космически технологии, приложения и учебни програми за космическо инженерство.

Българските компании и академични организации вече могат да кандидатстват за финансиране от 70 000 лв. до 800 000 лв. за разработване на космически технологии, които да послужат в дейността на Европейската космическа агенция. Проектните предложения по Осмата тръжна процедура за страна ни могат да се подават до 22 септември 2022 г.

 

Въпреки международните кризи, българската икономика остана конкурентоспособна. Брутният ни вътрешен продукт нарасна с над 4% през първото тримесечие. Само за май българската индустрия отчита пореден рекорд – спрямо април индексът на промишлено производство се увеличава с 1.4%, а в сравнение с май 2021 г. ръстът е 20.2%. Това е най-високият индекс на производството, отчетен откакто има данни, като става въпрос за реално производство.