Интервю за „24 часа“
По плана за възстановяване финансираме 10 индустриални парка, това са стотици работни места и 50 нови
инвеститора, казва зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов
– Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за насърчаване на инвестициите. Кои са основните промени и ще помогнат ли за привличането на инвеститори у нас, г-н Якимов?
– Промените в Закона за насърчаване на инвестициите са очаквани от бизнеса. С тях облекчихме процедурите и условията за сертифициране и подкрепа на инвеститорите, наполовина съкратихме сроковете за административното им обслужване. Въведохме и 14-дневен срок за преглед на подадените заявления и съпътстващите ги документи от Българската агенция за инвестиции и кметовете на общини за несъответствия и непълноти. Промените в закона целят да увеличат ефективността на заложените мерки за насърчаване на инвестициите и да опростят и направят по-прозрачни исканията за инвестиционните проекти, за които се кандидатства. Важна реформа е и изричното позоваване на възможността за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за приоритетни инвестиционни проекти в преработващата промишленост, както и в образованието и научните изследвания. Това безспорно ще позволи навременно изпълнение на инвестиционните проекти, ускорено стартиране или разширяване на дейността на предприятията и разбира се, назначаване на нови служители. Привличането на инвестиции не е само сред основните приоритети на министерството, то е основен приоритет за държавата. Затова е изключително важно да се работи в синхрон с всички заинтересовани страни – централна и местна власт, бизнес, научни среди, чуждестранни партньори, предприемачи. Общата цел е ясна – повишаване на конкурентоспособността на България и по-добър живот за хората.
– Намалението на задължителното частно финансиране от 40 на 25% ще повлияе ли положително?
– Да, безусловно. Всяка от приетите промени ще повлияе положително и съм сигурен, че съвсем скоро ясно ще видим и резултатите от тях.
– Миналата седмица отворихте за кандидатстване процедурата за дигитализация на микро- и малки фирми? Предстои мярка и за енергийна ефективност. Разкажете повече за сроковете и условията, от какво ще могат да се възползват фирмите?
– Бюджетът на процедурата е 80 млн. лв., като микро- и малките предприятия ще могат да получат от 5000 лв. до 50 000 лв. за дигитален маркетинг, изработване на онлайн магазини, за киберсигурност и подобряване на сигурността на данните си. Ще се финансират още проекти за внедряване на системи за управление на ресурсите и такива за организация на взаимоотношенията с клиенти. Процедурата е направена така, че да покрие реалните нужди на бизнеса, свързани с дигитализацията. Фирмите ще могат да кандидатстват до 26 септември изцяло онлайн в системата на ИСУН 2020. До дни предстои и отварянето на мярка за енергийна ефективност. Тя е продължение на усилията ни да повишим енергийната стабилност и независимост на бизнеса в България. По Плана за възстановяване и устойчивост вече финансирахме около 400 компании за изграждане на собствени ВЕИ системи и батерии за съхранение на произведената електроенергия. Предстоящата процедура е с бюджет от 126 млн. лв. и е за микро-, малки и средни предприятия. Те ще могат да кандидатстват за между 30 000 лв. и 100 000 лв. за енергийно-ефективно оборудване и съоръжения, а срокът очакваме да бъде в рамките на три месеца.
– А планира ли министерството да подпомогне по-слабо развитите региони чрез тези процедури?
– Още при програмирането на двете европрограми, които Министерството на иновациите и растежа управлява – програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” и програма “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация”, поехме ангажимент да бъдат насочвани средства към бизнеса в по-слабо развитите региони на страната, включително трите от Северна България – Северозападен, Северен централен и Североизточен. В програмите са предвидени механизми и за насърчаване на инвестициите там. Предстои да отворим и процедура, надявам се до края на годината, с бюджет от 90 млн. лв., която ще подкрепи и повиши конкурентоспособността на предприятията изцяло в северните райони.
– За първи път бе обявена процедура за подкрепа на семейните предприятия, която предизвика огромен интерес. Колко проектни предложения бяха подадени, на каква стойност и какви са най-често срещаните дейности, за които се търси финансиране?
– В действителност отчетохме сериозен интерес към тази процедура. Тя беше първата, която насочваме пряко към семейните бизнеси и предприятията от сферата на занаятите. По-голяма част от кандидатите бяха от дървообработващата и мебелна промишленост, печатната дейност, текстилната промишленост, производството на метални изделия, хранително-вкусовата промишленост и др. Заявената подкрепа беше за над 286 млн. лв., което е над два пъти повече от бюджета на мярката – 117,5 млн. лв. Още след края на кандидатстването видяхме, че не малко компании ще останат в резервните списъци. Затова в началото на юни успяхме да осигурим още 76 млн. лв., като по този начин ще подпомогнем развитието и разрастването на общо близо 2000 фирми по тази мярка. В това число всички кандидатствали занаятчии, както и всички семейни предприятия от трите по-слабо развити региона в Северна България.
– Планирате ли достъп до ново финансиране, насочено към семейните предприятия?
– На този етап не предвиждаме нова процедура, насочена конкретно към семейните предприятия. Но те са абсолютно допустими за кандидатстване по всички останали, които отваряме. Използвам случая да се обърна към бизнеса – бъдете активни и кандидатствайте, средства има, възползвайте се от всички възможности, които министерството предлага. Двете европрограми са с бюджет над 5 млрд. лв. Вие, малките и средните предприятия, сте гръбнакът на икономиката ни. Всяка инвестиция в бизнеса е инвестиция в конкурентоспособността на страната ни.
– Има ли напредък по Плана за възстановяване и устойчивост за развитието на индустриални зони и паркове? Колко проекта са одобрени до момента и какви инвестиции се очаква да бъдат привлечени?
– Изпълнението на процедурата върви много добре. Проектите вече се изпълняват – някои са започнали и извършват строителни дейности, други приключват процедурите за избор на изпълнители и им предстои строителство. Първи копки за изграждането или развитието на индустриални зони и паркове вече бяха направени в Свищов, Сливен, Шумен и Стара Загора. Само преди дни стартирахме проекта край Стара Загора. По мярката с близо 200 млн. лв. подкрепяме 10 индустриални зони и парка – шест в Северна България и четири в Южна България. След като проектите бъдат завършени, се очаква откриването на стотици нови работни места, както и привличането на над 50 нови инвеститори. С тази процедура безусловно вървим в правилната посока и завъртаме колелото на реиндустриализацията у нас.
– ВАС се произнесе в полза на Фонда на фондовете във връзка с избора на финансови посредници по “Фонд Предприемачество”. Каква е значимостта на това решение? Има ли риск парите да бъдат загубени или пренасочени?
– Решението на Върховния административен съд е важно, тъй като потвърждава законосъобразността на проведената процедура за избор на финансови посредници, направената оценка както на всички участници, така и на избраните за изпълнители по процедурата. Много е важно да не се допускат каквито и да е било съмнения или внушения относно работата на Фонда, която се върши при пълна прозрачност и винаги в интерес на предприемачите и бизнеса. Всеки, разбира се, има право да оспорва, а контролните органи да извършват съответните проверки. Относно средствата – няма риск за пренасочване или загуба на публичен ресурс с оглед предприетите от страна на Фонда действия. Непосредствено след произнасянето на съда избраните изпълнители бяха поканени да сключат договори. Към момента тече срок за представяне на необходимите документи по реда на Закона за обществени поръчки, след което ще се пристъпи към структуриране на алтернативни инвестиционни фондове и активно финансиране на крайни получатели. Очакванията и усилията са в посока през втората половина на годината да има наличен свеж ресурс на пазара.
Снимка: Йордан Симеонов
