Около 100 млн. лв. от ЕС ще се инвестират в отбранителната индустрия, каза вицепремиерът по еврофондовете
В края на 2023 г. финансово приключи вторият програмен период 2014 – 2020 г. за България в ЕС. Как се справихме? Успяхме ли да оползотворим всичките около 15 млрд. лв.?
За съжаление се справихме по-зле спрямо първия програмен период (2007-2013 г.). От оперативните програми загубите възлизат на около 73 млн. евро. Но най-тежката загуба през последните няколко години не е по Кохезионната политика за периода 2014-2020, а по Фонда за справедлив преход за периода 2021-2027, от който бяха отписани над 96 милиона евро, защото България не успя да предаде плановете си за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник навреме. Така общо неопозлотворените средства са около 170 млн. евро или 340 млн. лв. Тези пари можеше да се инвестират в пътища, тунели, мостове, обновяване на сгради, ВиК мрежа, но са загубени.
Спомням си какъв справедлив обществен гняв имаше след приключването на първия програмен период (2007-2013 г.), когато бяха загубени около 5 млн. евро по рибарската програма. Сега не успяхме напълно за усвоим средствата по програмите „Транспорт“, „Околна среда“, „Морско дело и рибарство“, „Образование“, „Иновации и конкурентоспособност“ – програма, която обикновено няма проблем с усвояването на средствата.
Защо България се справи по-зле през втория програмен период отколкото през първия, когато нямахме никакъв опит?
Затварянето на един програмен период е много фино изкуство. Изминалият програмен период (2014-2020 г.) финансово приключи в края на 2023 г. по правилото n+3. В същото време през този период трябваше да изпълняваме Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и новия програмен период (2021-2027 г.). Всички тези проекти се изпълняват от едни и същи звена в администрацията и са необходими много добри мениджъри.
На финала на един период трябва да се поддържа оптималната скорост, да се прецени внимателно наддоговарянето с проекти, така че да се оползотворят всички средства без да се засегне държавния бюджет. Например ако при обществена поръчка, която е с прогнозна стойност 100 млн. лв. се избере оферта за 85 млн. лв., остават 15 млн. лв. Затова казвам, че е изкуство да се наддоговори правилно програмата, така че да няма риск и за държавния бюджет.
Очевидно за изминалия програмен период това наддоговаряне не е било добре преценено и по тази причина се е стигнало до загуба на средства по оперативните програми макар и минимална.
Това е техническият аспект, но има и политически. В периода 2015-2020 г. системата за еврофондовете работеше, имаше стабилност, одитната служба беше безмилостна, ако се открие нарушение веднага се налагаше финансова корекция. След това дойде политическата нестабилност – смяна на седем правителства, най-дългото от което управлява 7 месеца. Честата смяна на екипи през този период неминуемо оказа влияние.
Ако ситуацията с оперативните програми е относително добра, то това, което заварихме с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) преди 4 месеца без преувеличение мога да каже, че беше катастрофа от гледна точка на изпълнение на инвестициите. За четири години бяха разплатени едва 8% от средствата по НПВУ. Сега очакванията са за година и няколко месеца да се платят над 90 процента, което е на ръба на физическата възможност.
Ако погледнем общата картина в ЕС не сме отчайващо зле. Има страни, вярно от Западна Европа, които като че ли не ги интересуват тези пари. В края на април предадохте променения план по НПВУ на ЕК. Ще се случили ли чудо и ще успее ли България да оползотвори всичките близо 5.7 млрд. евро при условие, че до момента за четири години има само едно плащане за 1.27 млрд. евро, а остават още 8 за по-малко от година и половина?
Има шанс да успеем за оползотворим всички средства. Усилията са насочени в две посоки. Едната е свързана с реформите, а другата с управлението на инвестиционния процес.
В т.нар. „черен списък“ попаднаха 7 проекта за около 950 млн. лв. без никакъв шанс да бъдат реализирани. В масовия случай това са проекти без проведени обществени поръчки. Отпадналите проекти са за ВиК мрежа (300 млн. лв.), центърът за аерокосмически изследвания (110 млн. лв.), надграждането на телефон 112 (47 млн. лв.), за геотермални сондажи (337 млн. лв.), както и за зелен водород (64 млн. лв.), опазване на защитени зони от мрежата „Натура 2000“ (30 млн. лв.), дигитализиране на информационните масиви (62 млн. лв). Намалени са бюджетите на още 13 проекта от така наречения „сив списък“, които няма да могат да бъдат изпълнени в пълния си обем. За останалите проекти ще направим всичко възможно те да се случат до края на август 2026 г.
Как ще стане това? В сивия списък е и втората фаза за санирането на блоковете с 20% самоучастие на собствениците, но все още няма сключен нито един договор между МРРБ и общините, според системата ИСУН 2020.
Цялото саниране на жилища по втора фаза няма да бъде изпълнено. Хората обаче трябва да са спокойни, защото това, което не бъде изпълнено, ще се случи по Националната програма за енергийна ефективност.
Част от проектите, които отпаднаха от „черния списък“ също ще бъдат реализирани чрез финансиране от оперативните програми през настоящия програмен период. Например проектите за ВиК ще се финансират от програма „Околна среда“, а Центърът за аерокосмически наблюдения ще получи около 30 млн. евро от програмата за научни изследвания и иновации.
Тези средства, които няма да успеем да инвестираме до края на август 2026 г. ще се използват за нуждите на отбранителната ни индустрия. Техният размер към момента не е ясен.
Отделно от това, Европейската комисия предложи разширяване на обхвата на Кохезионната политика в нови 5 приоритетни области, сред които и военната индустрия. Внимателно проучваме тези нови възможности и плановете ни са на този етап да инвестираме около 100 млн. лв., но преди това трябва да има промяна в европейското законодателство, която да ни позволи да направим това.
В какво ще бъдат вложени тези 100 млн. лв.?
Вече са създадени Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в които участват различни университети. Това е т.нар. национална иновационна инфраструктура, най-голямото звено от която е „София Тех Парк“ със суперкомпютъра и лабораторното оборудване. Работата на тези центрове и оборудването не се използват само от учените, но и от бизнеса.
Амбицията ни е да създадем подобен Център за върхови постижения и в сферата на отбраната, като нужната инвестиция е около 30 млн. лв. С тях ще се купи лабораторно оборудване, което ще бъде използвано не само от институтите на БАН и техническите университети, но и от българските отбранителни компании. В тях ще се правят различни изпитания, като например на високотехнологични материали, но не само.
Отделно ще бъде създаден и Център за иновации в отбраната, където инвестициите също ще са около 30 млн. лв. Двата центъра за отбрана ще бъдат разположени близо до българските производители от отбранителната индустрия, за да е удобно на бизнеса. Точното място все още не е решено, но няма е в София. В столицата ще е координационното звено.
За реализацията на тези проекти се работи интензивно с Министерството на отбраната. Амбицията е всички консумативи и боеприпаси, от които има нужда Българската армия, да се произвеждат на територията на страната. Това е шанс за възраждането на българската отбранителна индустрия и максимално се скъсява логистиката на доставките.
Българската армия безспорно има нужда от безпилотни летателни апарати – дронове, за да може да придобие нови способности. Плановете ни са още в средата на годината да обявим конкурс с отворена покана, в който да се включат широка гама от фирми, разработчици, дори екипи от техническите университети, които да изработят прототипи или сигнални серии. Това означава да се разработят поне 3 типа дронове, да се произведат от тях до 40 броя от всеки тип, след което да започнат изпитанията им от Българската армия. Военните ще изберат този, който в най-голяма степен отговаря на техните нужди. Това е инвестиция както в способностите на Българската армия, така и в научно-развойния и индустриалния потенциал на България.
След като бъде избран прототипът на дрон за нуждите на Българската армия ще се възложи производството на дълга серия от хиляди бройки. Амбицията ни е това производство също да се финансира с европейски средства, като всичко това трябва де се случи в срок до 2 години. Целта е да имаме поне 3 завода за производство на военни дронове.
По данни на „Българска отбранителна индустрия“ имаме 16 държавни и частни завода. Предприятието „Самел 90“ в Самоков вече произвежда дрон камикадзе за поразяване на противникови цели на разстояние до 100 км. Има планове за производство и на разузнавателни дронове и антидрон системи. Държавният завод „Терем“ също произвежда части за дронове. Други български фирми правят карго и селскостопански дронове. Колко български фирми имат потенциала да се включат в тази поръчка?
Капацитет да произвеждат дронове имат и заводи в сферата на машиностроенето у нас.
Необходимо е да започнем и производство на системи за радиоелектронна борба (РЕБ). Държавата трябва да започне да инвестира в анти дрон системи за защита не само за военни цели, но и за да опази критична и стратегическа инфраструктура като летища, атомни, водни и топлоенергийни централи. Въпросът е актуален след случая с дрона на летището в София.
Водят се разговори с Министерството на отбраната къде е най-подходящо да се насочат европейските инвестиции предвид огромния обем нужди, които имат. Целта е да се модернизира Българската армия с произведени у нас боеприпаси. Това ще има положително въздействие върху българската индустрия и икономика.
Като потенциал в тази насока е преминаването към натовските стандарти по отношение на снарядите например. В момента българската артилерия е базирана на 122 и 152 милиметрови снаряди от времето на Варшавския договор. Първостепенен приоритет е миграцията към натовския стандарт от 155 мм калибър.
Интервю пред Mediapool
