Г-н Дончев, изглежда, че 18 години след приемането на България в Европейския съюз сме на прага на влизане в еврозоната. Какво означава това за страната ни и безспорен успех ли е за европейската ни интеграция?
Безспорен успех и означава много неща. От гледна точка на икономиката, от гледна точка на политическите процеси – това означава, че България е извървяла почти до край пътя за интеграцията си в Европейския съюз. Да бъдеш в еврозоната, означава да си част от ядрото на ЕС. Да бъдеш част от процеса на вземане на решения, означава първокласно членство.
Исторически познавам целия процес от началото на интеграцията. Въпросът не е бил само дали България отговаря формално на всички критерии за присъединяване, защото страната ни, за разлика от много други държави-членки, е имала много благоразумна бюджетна политика. Въпросът беше в доверието, а България не започна по най-убедителния начин членството си в ЕС през 2007 година. Радвам се, че в годините успяхме да натрупаме доверието, че можем да бъдем член в пълноценния смисъл на думата, и получаваме този заслужен резултат.
Чисто икономически, въпреки страховете, които се разпалват, съм убеден, че само няколко месеца след приемането, всички те ще изчезнат. Такива страхове се разпалват през няколко години. Мога да припомня притесненията от 2016 – 2017 година да не ни отвлекат децата за Норвегия, а от 2020 – 2021 година – да не ни чипират с ваксините. Сега никой не обсъжда тези теми. Същото ще е със страховете, свързани с еврото.
Извън политическото говорене – част от страховете и притесненията на хората реалистични ли са по отношение на спекулата и поскъпването на хранителните продукти?
Думата „спекула“ трайно се настани. Ние от 20 години сме пазарна икономика – ако един търговец вдигне цените в кварталния магазин или в една верига, гражданите трябва да имат правилното поведение и да не купуват от него, а да отидат при другия, който не е вдигнал цените. Няма монопол в търговията в България, при който един може да вдигне цените. Разбира се, държавата трябва да си е на мястото. Въпреки че имаме пазарна икономика, ако някой необосновано вдига цените, ако имаме картели, държавата има инструменти да реагира. Това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
И да има вибрации в началото, опитът на другите държави показва, че това е в рамките на под 1%. Твърдя, че към март месец 2026 година всички страхове ще се преодолени.
Все пак има ли риск при възникването на извънредни обстоятелства страната да не влезе в еврозоната?
Политически риск има. Ако имаме друго правителство или служебно правителство, което волеизяви нещо различно. Например излезе с позиция, че е против приемането на България в еврозоната. Никой няма да ни вкара насила, бъдете сигурни.
Искам да насоча разговора към една друга много важна тема, а това е Планът за възстановяване и устойчивост. Година и половина преди неговия край се намираме на едва второ плащане и все още има законопроекти, които не са приети.
Не е година и половина. Намираме се на година и два месеца. Крайният срок за плащане е 31 август 2026 година. Остана един законопроект от второто плащане. Голяма част от реформите и законите, свързани с второ плащане, са приети.
Колко от плащанията ще можем да усвоим и каква част от европейските пари, които са предвидени за България, ще можем да използваме?
Преди пет месеца, когато това правителство започна да работи, ситуацията с Плана за възстановяване и устойчивост беше, без преувеличение, абсолютно катастрофална. Нямам предвид само реформите, свързани с второто плащане, макар че и те са болезнена тема. Някои от тях бяха много трудни за осъществяване. Как можеш да направиш за 2-3 месеца либерализация на пазара на ток за битовите потребители? Това е мярка, която се планира и се осъществява в рамките на години.
Още в началото (бел. от ред. – на мандата на правителството на Росен Желязков) започнахме преговори с Европейската комисия. Предоговорихме една част от реформите в режим на реализъм – такива, каквито можем да осъществим. Конкретно либерализацията на пазара за битовите потребители беше отложена за когато България е готова, когато може да планира подобно мероприятие, без щета. Още по-трагична беше ситуацията по отношение на плащанията. Тогава периодът до крайния срок беше година и половина. Как си представяте 8% плащания? 8% за четири години, а се предполага за година и половина ние да разплатим 92%.
Имаме напредък и по двете линии. По линия на реформите остана един закон, а по отношение на инвестициите – те бяха реорганизирани. Тези проекти, които теоретично и практически не могат да се осъществят, а имаше такива, бяха извадени от плана. В същото време бяха вкарани други, които се движат с много по-висока скорост и които имат всички шансове да бъдат осъществени. Давам ви пример – допълнителни инвестиции за метрото на София.
Само за период от пет месеца сме платили 1 млрд. лева по изпълнение на проектите по плана. Вече сме на 17%. Очаквам до края на годината да платим поне 2 млрд. лева, но според мен амбицията ни трябва да е по-голяма и да гоним третото плащане, за да можем да използваме цялото финансиране по плана.
Напълно възможно е да използваме голяма част от финансирането?
Амбицията, която гоним, е да използваме всичките средства. Въпреки екстремно кратките срокове, България има шанс, ако ускорението върви по този начин. Ползването на парите е сложно нещо. То зависи от това министерството да плаща навреме, а изпълнителите да изпълняват проектите с необходимата скорост и качество. Това не е индивидуална игра.
Имаше ли реформи, заложени в ПВУ, които бяха по-скоро ненужни или сложни за изпълнение в политическия контекст, в който се намираме?
Меко казано. Има заложени спорни реформи, защото в пакета инвестиции в плана, които на 90% изпълняваме в момента, като пакет реформи имаше съвсем различни неща. Нямаше спорните текстове, свързани с декарбонизацията, включително нямаше срокове за затваряне на мощности. При преговорите с комисията и това отпадна. Няма да затваряме мощности за производство на електроенергия поне от гледна точка на ангажимент, формулиран в закона. Това е оставено на пазара.
Премиерът беше заявил преди няколко месеца, че част от средствата по ПВУ, които евентуално няма да използваме, да бъдат насочени към инвестиции в сферата на отбраната. Възможно ли е такова нещо? Вие няколко подчертахте, че не сте съгласен пари от кохезионната политика да бъдат пренасочени към отбрана.
Средствата по ПВУ не са част от кохезионната политика. Тече промяна на законодателството, давайки възможност на държавите-членки да използват средства и от кохезионната политика, дори от механизмите за възстановяване и устойчивост, за целите на отбраната.
Имам по-резервирана позиция, говорейки за кохезионната политика. Това са средства, които имат за цел ускорено да приближават България към по-старите и богати членки, инвестирайки в икономиката и в инфраструктурата – магистрали, железници, канализации, градска среда и др. В тези сфери България има големи нужни. Въпреки това, което е инвестирано в последните 15 години, ние сме задоволили нищожна част от нуждите.
Когато говорим за инвестиции в отбрана, аз твърдя, че нашият фокус трябва да бъде отбранителната индустрия, а не толкова директни инвестиции във въоръжените ни сили. Динамиката на съвременните конфликти и съвременната война предполагат изключително бърза промяна на образците въоръжения, които се ползват. Днес задачата не е да произведеш нещо в 10 хил. екземпляра и да снабдиш армията с него, а въоръжените сили да имат потенциала да използват нови образци оръжие. Зад тях да стои един силен индустриален потенциал, който, когато има нужда, да го снабди.
Давам ви пример. Използването на дроновете, като авангардна технология, се променя на всеки няколко месеца. В този смисъл дори снабдявайки българските въоръжени сили с един образец дрон, той след една година по всяка вероятност няма да бъде толкова актуален. Индустриалният потенциал тук е най-важен.
Когато говорим за целенасочени инвестиции в стоки с възможна двойна употреба и капацитет на индустрията – аз имам положително отношение.
Къде е връзката между иновациите, българската наука и военният сектор? Правителството прие решение за създаването на Център за иновации в отбраната, ако може – да ни разкажете повече за него.
Центърът за иновациите в отбраната ще бъде звено от „София Тех Парк“. Това трябва да бъде трансмисията между Министерството на иновациите, Министерството на икономиката и Министерството отбраната. Но много по-важно е това да бъде трансмисията между Българската армия, българската индустрия и българската научна мисъл. В годините назад между Българската армия и българската индустрия има тясна връзка, което е важно и за индустрията, и за армията. С помощта на военнослужещите са изработвани нови образци въоръжения от българската индустрия. Трябва да възстановим този процес. Така работят умните държави.
В следващите години, в режим на неизбежност, ще инвестираме много в отбрана. Представете си 5% от брутния вътрешен продукт, ако следваме същата ставка – това би означавало България да инвестира 11-12 млрд. лева в сферата за сигурност и отбрана.
Когато говорим за модернизация на въоръжените сили и придобиване на нови способности, не можем да си позволим просто да купуваме. Трябва да дадем шанс всички тези процеси да се случат с максимално участие на българската икономика. Българската икономика има потенциал – имаме първокласни производства в сферата отбрана, в стоките с възможна двойна употреба и директно оръжие, имаме много фирми, които лесно могат да мигрират към тази сфера, имаме чудесни разработчици. Целта е от всичко това да сглобим работеща конструкция. В световния опит имаме отлични образци как това се случва.
Не е сериозно да ви убеждавам, че в рамките на 4-5 години ще се научим да правим изтребители или танкове, но към момента българската индустрия е в състояние да произвежда всички боеприпаси, които се използват в армията ни. Имаме известен опит с дроновете. Това може да бъде един от приоритетите ни – да имаме индустриален потенциал да разгърнем производство на различен спектър в такива изделия. Ако се фокусираме върху 3-4 неща, където да бъдем наистина добри и конкурентноспособни, ще сме в състояние за няколко години не само да снабдяваме българските въоръжени сили, а да изнасяме.
Имаме ли достатъчно подготвени кадри, които да влязат в подобен тип производства и да започнат да работят?
Да, имаме достатъчно подготвени кадри и в предприятията, и в научните институции. Дали производството на инженери съответства на нуждите – не. Българската индустрия и икономика отчаяно се нуждаят от още инженери. Трябва да направим всичко възможно тази специалност да стане атрактивна. Тя не е достатъчно.
Българската индустрия е невидима. Огромна част от политиците, журналистите и обществеността не подозират за съществуването ѝ. Тя е 28% от брутния вътрешен продукт на страната. Никой не говори за нейните нужди и проблеми.
Привлекателна ли е страната ни за чужди инвестиции в сферата на отбраната? Чухме, че Rheinmetall има интерес да финансира завод за барут, част от „Страйкърите“ ще се асемблират в България, а държавата има амбиция да стане хъб за части на изтребителите F-16 Block 70.
Когато говорим за доставката на F-16 Block 70, имаше подписани споразумения за определени видове индустриално сътрудничество, по които последните четири години не се е случило нищо. Ще използваме едно тях, за да получим достъп до техническа информация от Lockheed Martin във връзка с производството на дронове. Имаме действащо споразумение с тази цел. Имах среща преди два месеца с техни представители. В изпълнение на това споразумение ще получим асистенция и техническа помощ на база техния опит.
Доверието в страната ни от страна на чуждите инвеститори голямо ли е?
Не обичам да говоря с подобни клишета. Как ще завършим годината по отношение на преки чужди инвестиции, както и на български инвеститори – очаквам да е по-добре от предишната, защото инвестициите не обичат политическата несигурност. Полагаме невероятни усилия – не само на министерството, не само на българската агенция за инвестиции, но и аз персонално.
Какъв потенциал има страната ни да се превърне в хъб за дейта центрове?
Водим преговори с няколко инвеститори в тази сфера. Това е сложна тема. Не си представяйте изграждането на един дейта център, който ще е тук, защото инвеститорът е купил земята по евтино от това, което е можел да купи в Германия или в Дания, или защото цената на тока ще е по-евтина от друга европейска държава.
Ако световен доставчик на подобни услуги реши да разположи мощност в България, за страната ни е много по-интересно да ползва част от услугите, които такъв инвеститор може да предложи. България може да бъде интересна не само с по-ниските цени на електроенергията и земята. Много от комуникационните трасета между Европа и Близкия изток минават оттук. България може да бъде интересна с натрупания опит в сферата на изкуствения интелект след създаването на института INSAIT. България може да бъде интересна със значимия дял на IT бранша от икономиката си. Нека да не разсъждаваме просто в материални сюжети.
Интервю пред „Фокус“
