Нов фонд с фокус иновации ще бъде обособен към инициативата “Три морета”, съобщи за БТА служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Средствата ще бъдат насочени към стартиращи предприятия, но и инвестирани в концесии и публично-частни партньорства. “Подсигурихме пет милиарда евро нов ресурс, който ще бъде разпределен в немалка част към предприемачите. Около 500 милиона евро са насочени под формата на дялови инструменти”, информира Пулев.
На свой ред служебният министър на електронното управление Георги Тодоров коментира, че целта на фонда е да облекчи бизнеса и гражданите. “А какво по-естествено от това да намираме съюзник в Румъния, която е наш съсед”, каза министър Тодоров за БТА.
Двамата посетиха Букурещ, където участваха в Министерска среща по цифрова трансформация, в рамките на събитията по линия на Срещата на върха на Инициативата „Три морета“. Срещата се състоя в сградата на румънския парламент и събра представители на правителствата и парламентите на държавите участнички в Инициативата „Три морета“ със заинтересовани страни от Европа и САЩ. Министър Тодоров и министър Пулев проведоха среща и с румънския си колега Себастиан Бурдужа, министър на изследванията, иновациите и цифровизацията.
Инициативата „Три морета“ е политически проект на 12 държави членки на ЕС – България, Австрия, Хърватска, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Тя се развива като платформа за сътрудничество с основен фокус задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север–Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса. Целите на Инициативата са: икономически растеж, получаване на инвестиции, енергийна сигурност, геополитическа сигурност, дигитална свързаност, борба с климатичните промени.
Ето какво споделиха Александър Пулев и Георги Тодоров в специално интервю за БТА след участието си във форума:
Ще може ли България успешно да навигира и в трите морета?
Александър Пулев: Да погледнем първо по-отвисоко нещата – каква е голямата картина и какъв е контекстът. В момента нашите външнотърговски взаимоотношения с Румъния са стигнали абсолютния си пик. Миналата година регистрирахме ръст от 30%. Обемът на търговията между двете държави е осем милиарда евро. Вследствие на добрия момент имаше една много ключова дискусия на ниво президенти. На 15 март тази година президентът Румен Радев заедно с румънския президент подписаха едно, бих казал, историческо споразумение за стратегическо партниране. Там има много ясно набелязани цели. Има много силен политически елемент от гледна точка на тази брутална война, която се случва буквално на 1000 километра от нашата граница. Има такъв дух да бъдем обединени, да стимулираме инвестиции, които са през границата на двете държави и да работим заедно за подсилване генерално на региона, който става много стратегически – не само за държавите, които са част от този регион, но и за нашите ключови стратегически международни партньори. Отвъд политическия елемент в това споразумение има и много силен икономически такъв и там са отбелязани различни приоритетни цели, свързани с дигитализация, с иновации, с подкрепа на малки и средни предприятия, на стартъпи и всъщност “Три морета” става още по-ключов и критичен инструмент, който може да се използва, за да се задоволят всичките тези цели. От тази гледна точка искаме да използваме този момент, който е създаден на ниво президентство, на ниво външнотърговски отношения и да подсилим диалога, вече активно участвайки в ранните преговори при обособяването на нов фонд, който ще бъде „прикачен“ към “Три морета” с фокус иновации. Пак трябва да отбележим, че това се роди като идея по време на българското председателство на “Трите морета”. Тогава пак президентът Румен Радев го даде като направление и съм щастлив, че това, което чухме днес, валидира тази концепция и всъщност виждаме, че румънските ни партньори са прегърнали тази идея и работят в тази посока. Това, което беше ключово и по време на дискусиите днес, е да обособим и да напълним все пак със съдържание този иновационен фонд. Има различни идеи, визия, от нов капитал за стартиращи предприятия към вече по-холистични неща, свързани с участие на този фонд в концесии и публично-частни партньорства и по-скоро това беше нашата позиция – създадохме такива условия за предприемачите в България с ефективното одобрение на европейските средства, подсигурихме пет милиарда евро нов ресурс, който ще бъде разпределен в немалка част и към предприемачите. Като допълнение отключихме възможности по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – там са допълнително почти два милиарда евро. Поне от българска гледна точка осигурихме много сериозен ресурс за предприемачите. Около 500 милиона евро са насочени под формата на дялови инструменти. Това, което ние искаме да видим като визия, е по-скоро този иновационен фонд да е фокусиран към подкрепата на по-големи проекти, свързани с транспортна и дигитална свързаност; инвестиции в центрове за съхранение на база данни, както и да има по-голяма гъвкавост, да инвестира в публично-частни партньорства. Това е бъдещето. За това трябва да се използват тези ресурси. Това е посланието, което отправихме много директно на министъра на иновациите от румънска страна. Това е нашата позиция.
Георги Тодоров: И аз ще се върна към 2021 г., когато гост на нашия президент в инициативата “Три морета” беше румънският президент Клаус Йоханис. Днешното ни присъствие е едно доказателство за устойчивата позиция на президента и нашето правителство, макар и служебно, да развиваме тази инициатива и да я осмисляме от гледна точка на съдържание, така че да могат бизнесът и гражданите да се възползват от всякакъв вид свързаност. Не само чисто физическа, а и вътрешна, дигитална трансформация, за каквато е модерно да се говори в момента. Всички тези инициативи, програми и фондове, за които говори министър Пулев, са именно, за да облекчат бизнеса и гражданите – да могат по-бързо да се придвижват хората, да са по-достъпни всичките услуги, които предлагат. А какво по-естествено от това да намираме съюзник в Румъния, която е наш съсед и наш добър партньор. Развитието на вертикалата “север-юг” или “юг-север” е болезнено необходимо и за двете държави.
Можем ли да взаимстваме от румънския опит, особено, когато говорим за дигитализация? През март румънското правителство се сдоби със свой съветник с изкуствен интелект, а преди броени дни в Букурещ беше открит и Европейски център за експертни познания в областта на киберсигурността.
Александър Пулев: Аз смятам, че всяка страна си има конкурентните предимства. Обединихме се по-скоро върху това, което ни сплотява, а именно хората, квалифицираната работна ръка. И България, и Румъния във всички международни конкурси и състезания винаги са в топ три, което показва, че имаме едни от най-класифицираните хора в ИТ сферата въобще в света. Не трябва да сме скромни, това е факт, който се доказва всяка година с конкретни резултати. Това, за което ще помогнем като обмяна на опит е свързано с Института за компютърни науки „Инсайт“ в България. Колегите в Румъния приветстваха това взаимодействие. В момента в България има предпоставки за създаването на най-големия център за обучение и за развойна дейност с фокус изкуствен интелект и компютърни науки. Дискутирахме тази възможност. Към момента “Инсайт” така или иначе много eфективно си взаимодейства със Западна Европа, копира добрите практики от Швейцарския федерален технологичен институт (ETH) в Цюрих. Имат такъв тип взаимодействие с Техническия институт на Израел „Технион“ (TECHNION). По-скоро се фокусираме върху общите точки, там, където можем да добавим стойност. Имаме много такива на ниво държава, така че не трябва да се подценяваме и смятам, че в сферата на изкуствения интелект и високите технологии дори имаме едно много силно преимущество пред румънската страна и ще го споделим на базата на всичките ни партньорски инициативи.
Георги Тодоров: Идеята на всичко това е да споделяме ресурсите си. Може да е нескромно, но България като държава притежава такъв потенциал, който можем да споделяме с другите страни. Може да има много по-бърза свързаност за всички. Ще цитирам полския президент, който говореше как си спомня колко време му е отнело пътуването от Полша до Слънчев бряг, когато е бил дете. Ние днес можем да предоставим и трябва да целим съкращаване на времето, защото времето е един страхотен ресурс. По отношение на изкуствения интелект и нови технологии като блокчейн не сме на опашката, напротив.
Как обаче ще се случи тази свързаност, за която и двамата говорите – не само по отношения на дигитализация, а и на транспорта и енергийната сигурност на фона на войната в Украйна, която промени дневния ред?
Александър Пулев: Войната в Украйна само придвижи едни процеси, които така или иначе трябваше да се случат. Но вместо да се случат за следващите пет-десет години, започват да се случват сега. Така че тя беше един катализатор на всичките тези неща, които така или иначе бяха неизбежни. Аз лично имах честта да участвам в официалната делегация на президента в Обединените арабски емирства. Бях няколко пъти в Саудитска Арабия, в Катар и това, което виждам, е всъщност един много голям импулс да се развие така нареченият Среден коридор. Виждаме как преносът на карго и като цяло на стоки по Северната дъга в момента временно е възпрепятстван покрай войната в Украйна. Това отваря много нови възможности, включително за взаимодействие – не само на ниво България, но и в едни близки партньорски отношения с Гърция, с Румъния. Обратната връзка от Близкия изток беше, че те виждат цялата ни география като едно. Само по себе си, ако погледнем размера на българската икономика, на румънската икономика, на гръцката икономика, те не са достатъчно атрактивен пазар като дълбочина за голяма международна компания от калибъра на Гугъл или Майкрософт да инвестира в някаква частична инфраструктура. Но когато ние покажем общо лице като регион, имаме много по-голям шанс да се наложим не само като дестинация, която е била пресечна точка на всичките паневропейски коридори за транзит на такъв тип карго, на стоки. В момента говорим как да наложим целия регион като дигитален хъб на информация и много важна част от нашата дискусия беше свързана с тази подводна архитектура. В момента има такъв тип система за пренос на дигитална информация, на данни с кабели, които минават на дъното на Черно море. Те тръгват от Грузия и присъединяват целия поток на дигитална информация, голяма част от този поток от Азия, към пристанище Варна и от тук нататък е наша обща отговорност, на всички тези държави, които изредих, да изградим и самата архитектура. На момента, в който дойде тази информация във Варна, ние да инвестираме в кибесигурност, в backbone, в такъв тип транзитна инфраструктура, включително със съпътстващи центрове за обработване на данни, за да можем да бъдем пресечната точка не само на каргото, но и на дигиталната информация. Тук пак връщам темата към “Трите морета”. Това е един от основните приоритети и фокус на тази инициатива. Така че съм много щастлив, че има единомислие от страна на нашите ключови партньори. Само така ще привлечем смесен интерес от САЩ, Близкия изток. Само тогава ще създадем тази критична маса от икономическа гледна точка, която ще привлече такъв тип и такъв род инвестиции.
Георги Тодоров: Като развитие винаги съм смятал, че първо трябва да бъде изградена инфраструктурата и след това да се предоставят услугите. Държавата България през последните години под надслова, че трябва да изграждаме такава инфраструктура и под патронажа на нашия президент, сме изградили немалко такава – дигитална, говоря. Когато изградим в цялост нашите дейта (data) центрове, когато създадем предпоставки за големите инвеститори, те ще имат една възможност да се базират в България, да предпочетат България, за да можем да залеем целия регион, както говори министър Пулев – и Гърция, на север Румъния, на изток Грузия. Работим усърдно по отношение на създаване на дигитална инфраструктура. Не сме спрели, така че да можем да създадем такива предпоставки, че международните инвеститори и стратегически партньори да предпочитат България като едно място удобно, сигурно за развитие на бизнеса им.
