Правим процесите в банката публични и прозрачни и подпомагаме развитието на капиталовите пазари, казва министърът на иновациите и растежа в интервю за в-к „24 часа“

– Г-н Пулев, от какво не сте доволен в ББР, за да намалите заплатите на надзорния съвет от 10 000 лева на 2000?
– В последните седмици бяхме в регулярен контакт с различни структури в ББР – надзорен съвет, управителен съвет, и стигнахме до заключението, че има сериозни пропуски. Основните са фокусирани върху липсата на стратегическа визия, залагането на цели и контрола върху тях, бюджетирането и прогнозирането. Те са слаби звена, които, за жалост, афектират цялостната дейност на едно дружество. Ако не са зададени правилните цели, не са комуникирани адекватно и не е приложен нужният контрол, тогава това дружество не работи ефективно. Това е моето заключение – че ББР не се управлява ефективно.
Мога да ви дам конкретика. В началото на тази година е зададена една цел – изцяло ново директно финансиране към малки и средни предприятия, без различните гаранционни продукти, в размер на 342 млн. лв. Към момента изпълнението е катастрофално – към края на август е малко над 60 млн. лв. Съпоставете двете цифри. Като допълнение разгледахме така наречения пайплайн – това са сделки, които в момента са на по-напреднал етап от изпълнението си, за да добием представа какво ще се случи в следващите няколко месеца. Установихме, че няма как дори и теоретично да се постигне тази цел. Буквално тази банка не функционира правилно и не си изпълнява мандата и мисията да подкрепя смислено малки и средни предприятия.

– Според двама от членовете на надзорния съвет, които ви изпратиха отворено писмо в отговор, заложената цел нови кредити за годината е 130 млн. лв.
– На шест индивидуални срещи – с тримата от управителния съвет и с тримата от надзорния съвет, получих шест различни индикации за бюджетна цел. Целта, която е заложена писмено към нас от началото на годината, е 342 млн. лв. Динамично, след като виждат към каква катастрофа върви банката, надзорът твърди, че е предприел мерки да намали тази цел в пъти надолу. Което единствено потвърждава моите думи. Коректното нещо в една нормално работеща институция е да има отклонение между заложения бюджет и реализацията между 5 и 10%. Тук говорим за пъти надолу. И моето опасение е, че въпреки тези ревизии след няколко месеца работа пак няма да достигнат тази цел.

– А това защо е проблем на надзора, който само наблюдава дейността, а не на управителния съвет?
– Принципно това, което се случва в момента, е едно сериозно ниво на неефективност. Надзорът в момента репликира функциите на управителния съвет. Той не си изпълнява класическите функции – да дава визията, цялостната стратегия, да прилага някакво ниво на контрол, но те буквално са иззели функциите на управителния съвет. Ако нямат доверие в качествата на членовете му, нека да ги сменят. Затова нашето послание към тях беше – няма как да взимате по 10 хил. лв. държавна субсидия. Намалихме заплатите 5 пъти. Аз съм недоволен от тяхната работа, но съм конструктивен човек. Не съм дошъл да руша, а да надграждам. Смятам, че са интелигентни хора, протегнали сме им ръка да подобрят действията си, но ще препоръчаме допълнителни хора, които да помогнат с цялата реализация на визията.

– Кои ще са тези нови хора?
– Това е много отговорно решение. Ако исках да действам политически, можех да направя тези рокади още в началото на моето временно управление, но съм си дал време да се запозная с качествата на хората. В момента водя интервюта с различни кандидати на база препоръки от индустрията, мои контакти и съвсем скоро ще обявим имената. По най-прозрачния начин те ще бъдат назначени.

– Ще назначите още двама, а сегашните трима остават?
– Да, на този етап, ако успеят да ме убедят, че имат качествата да останат. Но искам да отбележа, че това, че намалихме заплатите, има и друг ползотворен ефект – мога да си позволя да наема още двама експерти, които ще работят при същите условия, които са пазарни за членове на надзорен съвет. Общият разход за заплати на петима човека ще е по-нисък от това, което сегашните трима са взимали довчера. Това е важно особено в контекста на банка, която работи на загуба на консолидирано ниво.

– Броят на отпуснатите кредити не зависи ли и от желанието на фирмите да кандидатстват?
– Абсолютно е така, но отговорността на надзора чрез управителния съвет е да изгради необходимата структура и визия как да стигнат до тези компании. Ако има репутационен проблем, да излязат с една кампания как да го отстранят. Те не са активни от гледна точка на бизнес развитие, нямат стратегия как да стигнат до бизнеса.
Второ, ако се окаже, че този сегмент няма този потенциал, който са смятали, че има, означава, че без да се вкара нов продукт, ние обричаме банката на гибел в рамките на няколко години.
Средната експозиция в момента е 350 хил. лв. – това е средният размер на новоодобрен кредит. Сравнете това с лимита от 5 млн. лв. за кредит. Ние сме в пъти под него, а от надзора дойдоха при мен с желание този лимит да се вдигне на 10 млн. лв. Със заложената бюджетна цел от 342 млн. лв. ние говорим за 1000 кредита на година, или по 4 на работен ден. Това е научна фантастика. И последно, сравнете тези 350 хил. лв. със сумата на актива на ББР – 3 млрд. лв. Буквално с тези темпове след регулярната амортизация по старите кредити на тази база кредитният портфейл ще се свива драматично всяка година. Няма визия по този въпрос.

– Обсъдихте ли въпроса за връщането на ББР към големите кредити с надзора и какво е тяхното виждане?
– Дискутирал съм го и с управителния, и с надзорния съвет и те са приветствали предложението да се разширят по най-чистия и прозрачен начин кредитираният обем и специализираният портфейл. Това в директен разговор с мен не е било критикувано.
Но това ще се случи при едно основно изискване – само когато се стъпва на одобрението на международни институции и банки, те да контролират управлението на риска, а ние да делегираме селекцията на клиенти и да участваме чрез проектно финансиране или други инструменти като допълващ кредитор. Тоест да се прави съфинансиране от ББР, когато има друга водеща институция. Ние ще даваме допълващ капитал, което е мандатът на всяка една банка за развитие – да не избутва капитала на частния сектор, а да запълва ниши, когато има нужда от финансиране.
Имам и едно друго решение, което е изцяло наша инициатива. То е свързано с взаимодействие с Българската фондова борса (БФБ) и с публичните пазари. Какво означава това – през платформата на БФБ ние ще кредитираме предприемачи, ще даваме дялово финансиране, ще участваме в облигации по най-чистия и прозрачен начин. Всеки един проект ще бъде публичен, буквално договорът за кредит, одобрен от ББР, ще може да се прочете от всеки през сайта на борсата със свободен достъп.

– ББР ще закупува акции на фирми?
– Да, ще има инструмент за дялово финансиране. В момента има един доста добре развиващ се сегмент на борсата – BEAM пазар. Там малки и средни предприятия могат да станат публични. Има голям интерес към този инструмент в момента и от борсата увеличиха лимита, на база на който може да се търси ресурс, от 3 млн. на 8 млн. евро. И ние вкарваме един много силен институционален играч на пазара – ББР, който да помага на предприемачите, като става акционер в компаниите. Говорим за фирми, които са в малко по-напреднал етап от своето развитие, в момента в тази ниша няма толкова добре развито финансиране, а не за стартъпи, където имаме продукт във Фонда на фондовете. Тук говорим за един допълващ продукт, който ще помага на цялата екосистема.
Другият вариант е, когато по-големи компании търсят финансиране, те могат да пуснат облигации което е кредит през фондовата борса. И тогава ББР заедно с други коинвеститори ще дава кредит през борсата под формата на облигации. Тук говорим за по-специфични облигации на база на всички добри практики в Европа – свързани с компании, които могат да докажат някаква социална отговорност, които искат да развият зелен проект и т.н. Това е една много перспективна ниша.

– Ще има ли лимит на процента, с който ББР ще може да влезе в една компания? Ще може ли да придобие над 50%?
– Ще има лимит, разбира се. Всички тези технически детайли ще бъдат разработени по най-правилния начин за всички страни. Ще се сформира работна група, в която, разбира се, ще участва и ББР. По принцип не е типично на този сегмент да има мажоритарен инвеститор, по-скоро мандатът на банка за развитие е да дава допълващ капитал и да има миноритарен дял.
БФБ приветства идеята, защото това беше мантрата на редица управления преди нас – че България трябва да насърчи капиталовите пазари, кредитирането и инвестициите през БФБ. Нашето решение прави две неща едновременно – изчиства голяма част от процесите, свързани с финансиране от гледна точка на ББР, защото ги прави публични, и от друга страна, подпомагаме развитието на капиталовите пазари. Това е доста очевиден ход и нямам никаква идея защо никой досега не го е направил – или ги е плашила тази публичност, или не са имали нужното ниво на кадърност.

– Сметната палата какво проверява в ББР?
– Доколкото разбирам, тъй като страня от този процес максимално много, защото Сметната палата е един независим орган, това е планов одит, който започна миналия понеделник. Той е планиран в началото на годината. След като определи кои са политиките, които иска да провери в по-голям детайл на база на своя поглед върху слабите страни, Сметната палата ще ни даде доклад. Моето много ясно послание е, че искам максимално ниво на прозрачност и кооперативност от колегите от ББР. В момента, в който имаме заключения, ще обсъдим с надзора как ще изпълним препоръките.

– Този одит не е ли заради нарушения на стария управителен съвет?
– Моята информация е, че този одит е резултат от предишен, който е правен още преди да съществува Министерството на иновациите и растежа. Не е нужно да има конкретно нарушение.

– Обявихте, че най-големият фонд на ОАЕ идва у нас за партньорства с наши иновативни предприятия. Какво да очакваме?
– Всичко започна при нашето участие в делегацията в ОАЕ под егидата на президента. Благодаря му за конструктивния натиск, на базата на който подготвихме добре проектите.
Подготвихме се максимално добре с цялостни проекти, запознахме се преди това със стратегията на ОАЕ за развитието на икономиката, намерихме допирните точки и успяхме на място да подпишем документ за стратегическо сътрудничество с най-голямата организация в ОАЕ, която се занимава с технологичен трансфер – G42. Те са лидери в региона в развойна дейност, свързана с технологиите на бъдещето – компютърни науки, изкуствен интелект, роботика и т.н.
Като част от тази структура има и новосъздаден инвестиционен фонд. По наша покана се отзова част от екипа му, който ще присъства на 30 септември на събитие в „София Тех парк“, организирано от института за изкуствен интелект INSAIT. Фондът реализира и директни, и дялови инвестиции в иновативни стартиращи компании. Ще ги свържем с наши стартъпи във финтех и технологичния сектор, като фокусът ще са такива, които таргетират взаимодействие с Близкия изток. За мен това е огромен успех.

– Кога отваряте следващата мярка по плана за възстановяване?
– Буквално в следващите няколко дни. Това е втората процедура на Министерството на иновациите, която ще е с бюджет от 30,6 млн. лв. за ИКТ решения. Малки и средни предприятия ще могат да получат грантове между 3 хил. и 20 хил. лв. за уебсайтове, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за управление и други.
Първата процедура приключи и имаме страхотен успех. Таргетирахме 1200-1300 компании, това ни беше амбициозният план, а получихме около 2500 проектни предложения за над 1 млрд. лв.