Министерството на иновациите и растежа ще инвестира близо 115 млн. евро през 2026 г. в национална инфраструктура за сигурни сателитни комуникации и в съвместни проекти между бизнеса и научните среди. Средствата ще бъдат разпределени в осем нови процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Мерките са предвидени в индикативната годишна работна програма, която беше одобрена вчера от Комитета за наблюдение на ПНИИДИТ.
През 2026 г. ще бъде доразвит националният модел за технологичен трансфер. Процесът по изграждането му ще започне в края на 2025 г. с отпускането на средства за създаване на основен хъб за комерсиализиране на научни резултати в София тех парк. През следващата година ще бъдат създадени и регионални офиси, които да подпомагат местните компании за достъп до научни капацитети и иновационни услуги в цялата страна.
По ПНИИДИТ е предвидено и финансиране с малки грантове за микро-, малките и средни предприятия. Те ще могат да получават иновативни услуги, налични като списък в Платформата за сътрудничество между висшите училища, изследователските организации и бизнеса (https://s2b.nacid.bg/home). Системата може да се използва свободно и за намиране на подходящите специалисти, съоръжения за провеждане на високотехнологични научни изследвания, необходими за реализиране на иновационни проекти, или за получаване на специализирана услуга. Мярката ще е продължение на инвестициите през тази година, от които се възползваха над 100 компании в страната.
От следващата година ще започне модернизация на изследователската среда в академичните институции по подхода на интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).
Ще стартира и изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята. С него ще се осигури участието на България в програмата GOVSATCOM на ЕС, публичната регулирана услуга (PRS) на „Галилео“ и предстоящата инициатива за защитена свързаност IRIS2. Това ще спомогне за по-доброто управление на кризи, защита на критична инфраструктура (енергийна, транспортна, комуникационна), ускорен и защитен обмен на данни между национални и европейски институции, надеждна синхронизация на телекомуникационни и финансови системи и др.
