Пред нас стои общата задача, свързана с доверието на обществото, обърна се вицепремиерът Дончев към участниците в икономически форум в София
1 януари 2026 г. ще бъде един добър ден за българската икономика, бизнес, индустрия и целия финансов сектор. Ако изследваме динамиката на БВП през последните 40 години, безспорен бустер на развитието е приемането ни в Европейския съюз. Очаквам приемането на еврото да има същия ефект. Следващите години това да бъде именно един от тези бустери на икономиката. Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев на бизнес форума „Шумът на парите“.
Той подчерта, че на преден план е общата задача, свързана с доверието и информираността на обществото. „Да говорим с хората, да успокоим всеки. Доверието е много важно, понякога по-важно дори от състоянието на пътната свързаност, от размера на данъците и др. Нищо не може да се прави без доверие. И в обществото, и в икономиката“, допълни той.
Относно спекулации около приемането на еврото, Дончев припомни два примера от преди години. „Съвременните политически технологии позволяват цели обществени групи да бъдат накарани да халюцинират. Не се случва за първи път. През 2016-2017 г. големи групи бяха убедени, че някой ще изнася деца за Норвегия. Преди 3 години хора бяха убедени, че чрез ваксините ще бъдат чипирани. Всички подобни мълви изчезват и се забравят. Така ще стане и с генераторите на митове, свързани с еврото“, каза още вицепремиерът.
Дончев обърна внимание, че най-мощният фактор за конкурентоспособността е качеството на човешкия капитал и квалификацията на работната сила. „Затова ако решим, че единственото, което трябва да сторим, е да финализираме процеса по интеграция в еврозоната и вече сме си свършили работата, ще бъде грешка. Има исторически пропуск, който трябва да стане наша обща задача и това е българската индустрия. Тя е невидима за обществото. Чувате често, че „в България нищо не се произвежда“. Абсурдно твърдение! Никой не говори за индустрията и темите, които я интересуват като земя, скорост на процесите, скорост на осъществяване на инвестицията, свързаност и професионално образование. Колко от младите искат да учат за квалифицирани работници и инженери? В листа с приоритетни задачи сред първите места е повече видимост на индустрията, за да може и системата на образование, и хората, когато правят избор за професионално развитие, да вземат правилното решение“, заяви още вицепремиерът.
Според него освен добрите новини, има и много задачи: „Надявам се и българското общество, и институции да бъдат на висотата на нуждите и очакванията“, заключи той.
По-късно във форума участва и зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски. В панела за иновации и бизнес трансформация той каза, че икономическата визия на България трябва да отговаря на знания, адаптивност и скорост на реакциите в съответствие със съвременната реалност. МИР работи с ясното съзнание, че със своите инструменти е ключов публичен агент за изграждане на екосистемата. Държавата обаче не трябва да е единственият център за финансиране. Живеем в икономика на мрежите и сътрудничеството и всеки един член трябва да знае функциите си, стана ясно още от думите му.
Събитието събра на едно място успешни компании от различни сектори, водещи икономисти, финансови експерти и представители на български, европейски и международни институции.
